Стандарти и формати при хартиите


В настоящата статия ще разгледам действащите международни стандарти за част от най-използваните формати при хартиите. Още в началото искам да отбележа, че темата не си поставя за цел да бъде абсолютно изчерпателна за всички съществували някога или в момента стандарти и формати.

В основния стандарт ISO 216 са посочени крайните размери на хартиите за формати А и В, в ISO 269 – за С, който се използва основно за пликове, а ISO 217 – за RA и SRA. Тези стандарти се използват в повечето страни по света, като основно изключение в това правило са страните от Северна Америка. В първия стандарт е дефиниран и познатият на всички формат А4, който се използва за офисни документи. Характерно за тези стандарти е това, че отделните формати се получават чрез разделяне на две по височина на изходния лист. Така височината на новия лист е равна на ширината на изходния, а ширината му е равна на половината от височината на изходния лист. Базовият формат за всяка серия има индекс „0“. Всеки следващ производен формат се получава чрез разрязване а индексът показва броя им (например А4 се получава с 4 поредни разрязвания). Допустимо е да има формати по-големи от производните. В този случай се поставя индекс пред базовия формат (Например 2А0). В стандарта ISO 216 са дефинирани и параметрите за премащабиране от един в друг формат. От таблицата е видно, че процентът за преоразмеряване от А3 в А4 (71%) остава абсолютно непроменен ако преобразувате формат А4 в А5 или А5 в А6. Всички проценти за премащабиране са посочени в таблицата по-долу като сините формати са за изходния формат, а от червените избирате този, в които искате да преобразувате. premashtabirane-format-A

Съществуват и таблици за преобразуване от А в В формат и обратно. Тук отново сините формати са за изходния формат, а от червените избирате този, в които искате да преобразувате.

Premashtabirane-a-b Premashtabirane-b-a

Относно грамажа на хартията, което е свързано и с нейната дебелина, се използва стандартът ISO 536. Този стандарт отново не се използва в страните от Северна Америка, където е валиден различен стандарт. Грамажът на хартията за А форматите може лесно да се изчисли като се вземе предвид, че един лист А0 е с площ точно 1 квадратен метър. В този случай теглото на листа е равен на неговия грамаж по спецификация.

Една от важните характеристики на форматния лист е как той се представя на този, който ще го разглежда. Възможни са два варианта: портретнa (portrait) или пейзажнa (landscape) ориентация. Когато късата страна е отгоре на разглеждания документ, тогава говорим за портретно ориентиране, а когато дългата страна е отгоре – за пейзажно. Тези наименования идват от изобразителното изкуство, където портретите се изобразяват по височина, а пейзажите по ширина. Пейзажната ориентация е за предпочитане, когато в печатния материал преобладават: таблици с голяма ширина; репродукции на произведения на изкуството; чертежи, схеми, диаграми или карти.

portret-album-orientation

По-долу ще разгледам част от най-често използваните стандарти за хартии заедно с техните специфични особености.

Стандарт ISO 216 A

Основните правила, дефинирани в ISO 216 за „А” форматите са:

  • Дължината на листа, разделена на ширината винаги дава резултат 1.4142
  • Формат А0 има площ 1 квадратен метър
  • Стандартните размери се закръглят до най-близкия милиметър
  • Всеки следващ размер А(n) се образува от предходния А(n-1) чрез срязване по средата, успоредно на късата страна

ISO 216 посочва и допустимите толеранси за отклонение в размера на листата по стандарт А:

  • ±1.5 mm (0.06 in) за размери до 150 mm (5.9 in)
  • ±2 mm (0.08 in) за дължина в рамките от 150 до 600 mm (5.9 to 23.6 in)
  • ±3 mm (0.12 in) за всички размери над 600 mm (23.6 in)

 standartni-formati-hartii

Стандарт ISO B

Съществуват изисквания, които форматите от серия „А” не могат да изпълнят и поради тази причина е създаден „В” стандартът. За образуването на различните формати в него се използва същата логическа последователност като при ISO A. В този случай размерът на една от страните в базовия формат е точно един метър. Този стандарт се използва най-често при картоните, издаването на книги и отпечатването на плакати. Толерансите за отклоненията в размера са сходни с тези, посочени за форматите от стандарт А.

Стандарт ISO С

Този стандарт е създаден, за да дефинира форматите, използвани за пликове, подходящи за влагане на документи с формат „А”. Цифрата след означението “C” посочва съответния размер на лист форматиран по ISO A, който може да се побере в плика. Освен този стандарт, за пликове се използват и „В” форматите, както и DL (110/220 мм). Последният не е по ISO, но за сметка на това е един от най-използваните пликове за кореспонденция, тъй като в него се побира лист формат А4, с две гънки. За същата кореспонденция може да се използва и плик  формат С65 (114/229 мм), който има ширината на плик С6 и дължината на плик С5. В изображението са показани пликовете с размер C4, C5 и С6, сравнени с лист формат А4. Пликът е показан в кафяво, а листът – в сиво. Вижда се, че в плик С4 се събира лист с формат А4, докато в плик С5 се побира лист А4, сгънат наполовина (или лист с формат А5).

format-ISO-C

Други стандарти

В последните години сравнително често се срещат форматите за хартии, използвани от принтери и дигитални машини – ISO RA и ISO SRA. RA стандартът е с размер 105% от ISO А, а SRA – 115% от тях. Това означава, че ако формат А0 е с площ 1 квадратен метър, то RA0 е с площ 1.05 квадратни метра, а SRA0 – 1.15 квадратни метра. В действителност форматите RA0, RA1, RA2, SRA0, SRA1 и SRA2 са закръглени до най-близкия сантиметър, докато RA3, RA4, SRA3 и SRA4 – до най-близкия половин сантиметър. Друг стандарт е ANSI (American National Standards Institute), който се използва в Америка, Канада и части от Мексико, където размерите са зададени в инчове. Този стандарт е създаден през 1995-а година.  В ANSI, форматите на хартията са базирани на размера Letter (8.5″ x 11″). Същият носи наименованието „формат А“, а всеки следващ е по-голям на размер и означенията са съответно B, C, D и Е. За разлика от ISO стандарта, тук премащабирането е по-сложно, поради наличието на две различни съотношения между страните – 1:1.2941 и 1:1.5455.

formati-RA-SRA

Сред другите стандарти, които се срещат е архитектурният (Architectural), в който форматите се означават с Arch A, Arch B, Arch C, Arch D, Arch E и Arch E1. Използването на този стандарт, който е проектиран за архитектурни цели е характерно предимно за Северна Америка. При него съотношението между страните е 4:3 или 3:2, което е сходно с използваното при екраните. За издаването на вестници съществуват няколко различни формата, като един от най-често използваните е таблоидният. Разбира се съществуват и стандарти, които вече не се използват. Пример за такъв е Английският стандарт за размери на хартиите. В него се използват наименования, като: small post, large post, royal, imperial и други.

Текст: