Бъдещето на автоидентификацията (AutoID) – от баркод към радиочестотна идентификация (RFID)


Обект на тази тема са миналото, настоящето и бъдещето на системите за автоидентификация, към които спадат: баркодове, оптично разпознаване на символи, RFID, биометрични данни, магнитни ленти, разпознаване на глас и други. Първите баркодове се появяват в Америка през 1949 г., а в Европа – през 1977 г. През цялото време те търпят непрекъснато развитие, като за целта през 1991 г. е създадена глобалната организация GS1.

БАРКОД

creative-barcode

Баркодовете спадат към едномерните методи за автоидентификация. Първият баркод е сканиран от пакет дъвки в супермаркет в Охайо през 1974 г. Това нововъведение подпомага идентификацията при продажба на продукти и намалява възможността от човешка грешка, което пък от своя страна води до по-добри финансови показатели. Техният недостатък се крие в това, че трябва да се маркират един по един, което отнема време за по-голям обем стоки. Баркодовете от този тип се принтират директно върху опаковки и етикети, което води до тяхното предимство – по-ниската цена. Освен това те могат да се печатат върху билети за пътуване или за различни събития. Последните могат да се изпращат под формата на картинка по e-mail или телефон и да бъдат сканирани на място от съответното устройство. Съществуват няколко десетки вида едномерни баркодове, които са разделени в няколко категории:

  • Използващи само цифри;
  • Използващи цифри и букви;
  • Стандартизирани баркодове и етикети

 

QR CODE

bbc-logo-in-qr-code
Едно от направленията на GS1 за развитие на баркод системите е въвеждането на QR Code (Quick response) – една от разновидностите за двумерен код, разработен първоначално в Япония. За разлика от едномерните баркодове, с които могат да се кодират до 20 знака, при QR могат да се кодират до няколко хиляди знака с информация. Поради това те са подходящи за различни видове данни – цифрови, буквени, специални и други символи. Също характерно за QR кодовете е, че няма значение посоката на сканиране, поради системата за разпознаване на позицията, която ползва за ориентир три от ъглите на изображението. Генерирането на този тип баркодове гарантира тяхното прочитане дори при 30% замърсяване или повредени символи. Ето защо може да се вгражда лого или друга информация в тях и по този начин да се използват като допълнителен маркетингов инструмент. Използването им драстично се увеличава с всеки изминал ден, поради лесното им сканиране със смартфони и таблети. Чрез QR код, използван върху печатни материали може да постигнете едно или няколко от следните неща:

  • Да привлечете нови посетители на сайта си или към конкретна целева страница
  • Да увеличите трафика към социалните си канали и обвързаността с компанията
  • Да визуализирате текстова или друга информация за определен тип клиенти
  • Да наберете телефонен номер
  • Да изпратите e-mail или съобщение и други

RFID

RFID_Tags
RFID използва радиочестотни вълни за трансфер на данните между предавателя и приемника, чрез които се извършва идентификация, категоризация и проследяване на обекти, по време на движението им в контролирана среда. Радиочестотната идентификация навлиза все по-успешно в най-различни сфери от живота:

  • Управление на вериги за доставки и складови стопанства;
  • Транспорт и дистрибуция
  • Промишлена автоматизация
  • Сигурност, контрол и проследяване
  • Електронни разплащания
  • Библиотечни системи
  • Администрация и правителство
  • Маркиране на животни и други

Oсновната функция на радиочестотните предаватели е да съхраняват данни, които да предават на четящите устройства при поискване. Те представлява чип и антена, които са капсулирани, за да могат лесно да бъдат прикачени към кутия например. Самата основа се прави от PVC или PET фолио, а също така и от хартия. Антената се нанася върху основата чрез използване на мед, алуминий или друг тип проводящ материал. Чипът съдържа памет, върху която може да се съхранява и да се прочита, а в някои случаи дори да се презаписва. Радиочестотните предаватели могат да бъдат вградени в множество различни предмети, сред които са:

  • стандартни смарт карти (за плащане на такси чрез токени или карти за достъп)
  • пластмасови „патрони“ (които се прикачат към продуктите, например дрехи)
  • стъклени капсули (които се използват за подкожно поставяне и идентификация на животни)
  • стикери
  • дискове и много други

Самите предаватели се класифицират по множество признаци, като най-важните от тях са работната честота и възможност за запис. Данните сочат, че след няколко години широко ще се развие идентификацията на отделните стоки, поради намалената себестойност на този тип идентификация. За това ще спомогне и внедряването на нови машини за печат на етикети с метализирано мастило или директното използване на хартия с вградени чип и антена за радиочестотна идентификация.
Основните предимствата и недостатъците на едномерната и двумерна баркод технологията и радиочестотната идентификация са обобщени в следващата таблицата:

rfid-vs-barcodeАвтоидентификацията се е използвала в миналото, както и днес. Под една или друга форма ще бъде все по-актуална и в бъдеще, тъй като спестява време и средства. Печатниците винаги са били предпочитан партньор в производството на етикети и други материали с различна баркод идентификация. Сигурен съм, че това ще се запази така и в бъдеще, независимо от промяната на технологиите. Както стана ясно от статията има нагласа и интерес в тази насока от страна на доставчиците на оборудване и хартии.

Текст: