Как да подлудим графичен дизайнер в 6 стъпки


Като човек, който работи в печатния бранш и съм добре запознат с всички звена в него, мога смело да потвърдя всеобщото схващане, че не съществува графичен дизайнер, който да не е поне малко луд. Тук се надявам да няма обидени, тъй като повечето мои познати ще ви кажат, че дори аз мога да се причисля към лудите, а още повече към хейтърите. Причината се крие в това, че графичните дизайнери се явяват свързващо звено между клиента и печатницата, а най-често от двете им страни стоят хора, които нямат познания в тази област или пък считат, че имат такива, но без покритие. Като се замисля графичният дизайн стана доста достъпен, което накара хората да се месят в работата на дизайнерите. Дали обаче бихте се намесили с такъв плам в работата на някой лекар, само защото сте гледали Доктор Хаус? Надявам се тази статия да ви разсмее, но и да ви накара да се замислите следващия път преди да кажете или направите нещо при срещата си с дизайнерите 😉

  1. „Подготвил съм едно плакатче на word, моля само да го пораздвижите малко и да ми предложите 2-3 варианта.”  Чудесно! Със сигурност пулсът на графичния дизайнер вече се е учестил. Той е готов да „приеме” снимките с ниска резолюция, свалени от интернет или снимани с телефон от началото на века, които за по-голям успех може да забравите да прикачите в първия си e-mail. Същият резултат ще постигнете с всеки един файлов формат, включително и векторен, който според вас е перфектен, но не отговаря на голяма част от правилата за дизайн и печат.
  2. „Искам синьото да бъде гръцко, като гръцкото море и гръцкото небе, а шрифтът да бъде една идея по-голям и по-стилен.” Нека заедно да се помолим, дизайнерът да не е прекалил с кафето/колата или поне да няма чаша наблизо, защото шансът да ви залее с нещо се увеличава драстично. Възприятията за цветове и форми при всеки са различни и описания, като тези могат да извадят извън нерви всеки дизайнер. Трудно някой може да определи цвета по лака за нокти или по боята на колата. За цветовете има професионални скали, а за шрифтовете е по-добре да не се използват коренно различни изчертавания.
  3. „Дошъл съм за едно флаерче. Искам да е малко и компактно, но трябва да сложим пълната ни ценова листа и поне 20 от предлаганите продукти.” Тук някъде дизайнерът започва да издава странни звуци, смесица от хищно животно, линейка и старо флопи. Едно от наистина любимите неща за графичните дизайнери са липсата на пространства, сбитите текстове, комбинацията от хиляди пъстри цветове и различни изчертавания на шрифтове. Вие обаче си мислите, че тяхната единствена цел е да превърнат компактното флаерче в каталог от 120 страници с твърди корици, с което да ви свалят поне 3 кожи, когато изчислят цената.
  4. „Трябва да сложим логата на нашите партньори на папката. По-долу съм описал кои са фирмите.” Вероятността да не ви отговорят става реална. В другия случай е много възможно да ви таксуват така, както сте очаквали в предишната точка. Всяка компания, която е заплатила за изработка на фирмено лого, разполага с него във векторен формат, който е подходящ за печат. Сигурен начин графичният дизайнер да ви игнорира напълно е да го карате повторно да върши работа, която вече е свършена от друг. По подобен начин стои въпросът и с изпращане на лого в растерно изображение с ниска резолюция и в малък размер, импортирано в word. Дизайнерът би се „зарадвал” и на идея за ново лого, нахвърляно набързо върху салфетка, докато сте вечеряли в китайския ресторант до дома си. На вас то ви е отнело 5 минути, поради което с изненада установявате, че трябва да платите за нещо, което вече сте нарисували, а в допълнение трябва да чакате няколко дни. Поради това искате още 5-6 варианта, но в крайна сметка държите на собствената си рисунка, но сте убедени в това, че не дължите почти нищо за труда на дизайнера.
  5. „Това, което сте предложили е добре, но ако може да е малко по-така… разчупено. Вие сте специалистът. Доверявам Ви се напълно.” Омммммммммммммм! Графичният дизайнер е в нокдаун и може да броите до 10. Ако не се събуди е време да търсите нов. Току що му казахте, че е кръгъл идиот с квадратни ръбове. Погалихте слуха, след което забихте нож в гърба му. Чуят ли репликата „добре, но” при дизайнерите се отключва една чакра и те започват едновременно да се смеят, плачат, потят, подскачат на един крак, скубят си косата с едната ръка, а на другата си гризат ноктите.
  6. „Дизайнът на каталога ми трябва спешно. Имате 2 часа!”. Това беше краят. Вие  погребахте графичния дизайнер жив. Все пак дизайнът е творчески процес, за който е нужно време и най-вече точната настройка. „Колкото по-бързо, толкова по-грозно” казва Мечо Пух. Изготвянето на качествен графичен дизайн изисква достатъчно време за изготвяне на концепция, планиране и изпълнение. Също толкова изнервящо за графичния дизайнер е, след като е бил притискан със сроковете за изпълнение, вие да изчаквате с корекциите почти до края на поставения срок или времето за одобряване на файловете да е няколко пъти по-дълго, отколкото времето за изготвянето на цялостен дизайн.

Ако сте преминали през всяка една стъпка и графичният дизайнер все още комуникира с вас, то очевидно сте постигнали своята цел – да го подлудите. Сега той е изцяло ваш. Искате червилото на жената от снимката да е оранжево? Ок, вече е оранжево. 6 различни шрифта и 66 цвята по Pantone? И това е изпълнено. Не забравяйте обаче, че не неговото име седи на рекламата, а вашето лого. Затова по-добре да се доверите на дизайнерите още от самото начало, колкото и странни да изглеждат идеите им, отколкото да ги докарвате до лудост. Те имат опит, както в дизайна, така и в работата с най-различни клиенти и техните изисквания. А, ако все още имате сили да четете, то вижте събраните от Иво Илиев „101 начина да вбесим дизайнер„. Там е пълно с примери, с които всеки графичен дизайнер се е сблъсквал.

Текст: