Да издаваш или да самоиздаваш


Новите печатни технологии позволяват на авторите много по-лесно да достигат до пазара на периодични (вестници, списания) и непериодични (книги) издания. Дали обаче самоиздаването е толкова лесно, колкото изглежда или крие множество рискове пред традиционното издаване? Решенията, които един издател трябва да вземе са много. Именно това е целта на тази тема, като се надявам в края всеки да може по-лесно да прецени кой вариант е по-подходящ.
Бизнес моделът на издаването може да се обобщи в три основни стъпки, които съдържат в себе си множество по-малки елементи и решения:

  • Написване, редактиране и илюстриране на изданието
  • Подготовка за печат и отпечатване
  • Продажба

Нека разгледаме процесите на публикуване стъпка по стъпка. Надявам се да имате достатъчно време за четене :)

 

ИЗДЕТЕЛСТВО – РЕГИСТРАЦИЯ И СТРУКТУРИРАНЕ

На първо място искам да изясня какво представялва издателството. Това са юридически лица, които се регистрират по търговския закон, като университетските и академичните не се нуждаят от такава регистрация. При всички обаче е задължителна регистрацията в Националната ISBN агенция, чието седалище е в Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” – София. В регистрационната форма се вписват: наименованието на издеталството (то може да е различно от името на юридическото лице) и отговорно лице, което представя издателството. Освен това се заплаща държавна такса за самата регистрация. В резултат издателството получава ISBN номер, който следва да бъде вписван на подходящо място във всяко издание. Всяко издателство разполага с екип от професионалисти: редактори, коректори, технически редактори, компютърни специалисти в областта на графичния дизайн и предпечат, както и специалисти в сферата на печата и продажбите. Всичко това гарантира до голяма степен постигане на високо качество на издаваните материали.

 

КЛАСИФИКАЦИИ В ИЗДАВАНЕТО

Съществува голям избор от възможни печатни издания – учебници, детски книги, художествена литература за възрастни, литература в различни професионални области. За книгите са считат тези непериодични печатни издания, с обем над 48 страници. Те могат да бъдат със следните варианти на скрепване: шиене с метални телчета, лепене, захващане със спирала. Кориците им обикновено са меки или твърди. Към периодичните издания пък спадат вестници, списания, сборници, бюлетини, атласи, алманаси, годишници и други. Пълната класификация в посочена в БДС 11942:1990 „Издания и аудиовизуални материали. Основни видове. Термини и определения.”.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

Това, че имате идея за книга, не означава автоматично, че хората ще имат интерес да я прочетат. Най-търсени на пазара са издания, насочени към решаване на конкретен проблем. В зависимост от значимостта на проблема зависи и тиражът. Любовните и криминални романи са търсени, но не и ако сте неизвестен автор. Още по-малко такъв, който самоиздава. Във всеки случай изданието трябва да привлича вниманието на точната аудитория.

 

КАКВО СЪДЪРЖА ЕДНА КНИГА

Някои неща са ясни, но не чак толкова. Имате страници с текст, графики, формули, изображения. Не забравяйте да предвидите, че изданието трябва да включва още: съдържание, увод, заключение, биография на автора, списък със съкращения и още, и още. Необходимо да се знае, че е остават непълно отпечатани страници (например в края на главите или като разделители). Колко страници ще бъде изданието, в какъв размер, дори колко да бъде голям шрифта и полетата – всичко това оказва значение върху цената. От значение за нея са вида на кориците и хартията за книжното тяло. Това са параметри, с които в издателствата имат опит. Освен това на книгата ще трябва да бъде посочен ISBN номер, за който споменах. Също така е необходим EAN номер (баркод), по който тя да бъде лесно продаваема в книжарниците.

 

РЕДАКТИРАНЕ И ДИЗАЙН

В този случай е предимство да работите с традиционно издателство, тъй като ползвате услугите на квалифицирани служители, за които говорих по-горе. Те ще гарантират, че книгата ще има по-добър завършен вид и същевременно ще отстранят всички грешки (граматически, пунктуационни, технически и още безброй много други). В случай, че сте избрали самоиздаване, ще трябва да наемете и заплатите за труда на редактор, дизайнер и т.н. Голяма част от хората, които самоиздават се опитват да свършат цялата работа сами, дори и да нямат опит в това. От своя страна това влошава търговския вид на изданията и те изглеждат, като правени от аматьор, което пък се отразява на продажбите. В никакъв случай, не използвайте Word, освен за набор на текста. За всичко останало е необходим специализиран софтуер.

 

ОТПЕЧАТВАНЕ

На този етап, след като вече имате книгата набрана в електронен формат, идва комуникацията с печатници, на които следва да се подадат точните технически параметри на изданието, под формата на запитване за цена. Към тези параметри се отнасят: формат и обем на изданието в страници (и в печатни коли), вид на хартията и нейният грамаж, вид на подвързията, брой и вид на цветовете за отпечатване на тялото и корицата, довършителни процеси, особености на проекта, тираж, начин на пакетиране. Важно е да знаете, че за грешки, които се намират във файла за отпечатване, печатницата не носи отговорност. Следователно тяхното отстраняване става за сметка на автора или издателството. Това е още една причина да извършвате внимателна проверка на материалите, които се подават, особено ако не разчитате на редакторски контрол.

 

ПРОМОТИРАНЕ И РАЗПРОСТРАНЕНИЕ

Без значение какъв метод на издаване ще изберете, вашата основна цел са повече продажби, а за това се изисква промотираща кампания. Тук отново опираме до това колко известен сте като автор. Ако не сте – няма да има голяма разлика дали публикувате или самопубликувате своята книга. Няма издателство, което да отдели голяма сума пари за млад, неизвестен автор. Чрез традиционно издателство ще достигнете до множество книжарници в национално, а защо не и на световно ниво. Освен това книгата ще достигне до различни библиотеки, тъй като издателите са длъжни да отделят определено количество за тази цел. Дистрибуцията е от важно значение, така че всеки, който чуе за книгата, да може лесно да я намери и закупи. Разбира се може да изберете самоиздаване, ако имате голям брой фенове. По този начин ще разчитате и на множеството възможности в интернет. В никакъв случай не подценявайте читателите, които предпочитат хартиени книги. Важно е да знаете, че всеки разпространител очаква отстъпка от продажната цена. Това е още нещо, което следва да предвидите при ценообразуването на своето  издание. Количествата, които не са продадени следва да бъдат изкупени обратно, в случай че са в добър търговски вид.

Нека обобщя предимствата и недостатъците в зависимост от това дали избирате публикуване или самопубликуване.

 

ПУБЛИКУВАНЕ

В този случай издателството предлага договор на автора, в който се определят всички параметри. Авторът получава определен процент от продажбите за всяко едно копие, а в някои случаи и авансово плащане. Ако нямате опит, а съответно и фенове, трябва да изберете малък издател, който ще предложи малък процент от печалбата. Добрата новина е, че ако сте подписали договор, в който е упомената твърда сума, то имате право да я получите, независимо от това как се продава книгата. Издателят получава правата да издаде и разпространени изданието. Много често като свързващо звено между автор и издател има и агент, който също получава процент. При традиционното публикуване ще се сблъскате с няколко основни недостатъка:
1. Бавно е – понякога времето от подаване към издателя до представянето на изданието отнема почти година. В случай, че става дума за техническа литература това е много време, в което информацията е безвъзвратно остаряла. Дигиталният печат съкращава част от това време.
2. Не е честно – Издателят получава основна част от печалбата, дори и в електронно издаваните книги, въпреки липсата на разходи по производство и дистрибуция.
Все пак проучвания показват, че 89% от хората са прочели поне една отпечатана на хартия книги за последната година. Затова е добре изданията да присъстват физически в книжарниците, а не да са само запис в електронна база с данни. Електронните книги имат едва 20-25% пазарен дял, което означава, че между 3 и 4 от 5 книги се четат на хартиен носител.

 

САМОПУБЛИКУВАНЕ

Съществуват 4 основни опции, сред които може да избирате при самопубликуване. От тях ясно се вижда, че авторът поема по-голямата, а в определени случаи и цялата отговорност (включително и финансова) върху себе си. Разбира се този по-голям риск, се отплаща и с по-голяма възможност за печалба. Същевременно правата са изцяло собственост на автора. Ето сред какви опции може да изберете:
1. Вие заплащате за издаването и подвързването, като разчитате на външни услуги за  редакция, дистрибуция и маркетинг. В този случай правата не са собственост на автора, а на издател, който е извършил редакцията и организира дистрибуцията на изданието. Авторът получава авторски права за всяка извършена продажба.
2. Вие заплащате за всичко, но притежавате пълните права и цялата генерирана печалба. В този случай заплащате за всяка външна услуга, която ползвате – от редактиране, през графичен дизайн, до складиране и разпространение.
3.  Вие плащате за целия процес и отговаряте за съхранението на готовите издания
4.  Отпечатвате необходимия брой издания, в момента, когато имате поръчка от читател. Този метод премахва необходимостта от складови пространства за готовите издания. За сметка на това средствата, необходими за отпечатване са по-високи.

Изборът да издаваш или да самоиздаваш, както и всеки друг избор, се основава на претегляне на множество фактори. В зависимост от тях и от това какъв риск сте готови да поемете може да стигнете до правилния отговор за себе си. Лично мое мнение е, че самопубликуването е подходящо едва след като сте издали няколко книги чрез издател. По този начин ще натрупате ценен опит и ще сте запознати с детайли, които могат да ви създадат затруднения, когато предприемете самостоятелно издаване. Надявам се тази статия да ви е помогнала поне малко по темата.

Текст: