Докато всички се надпреварваме да се надсмиваме над плакатите на кандидатите за местни избори, една кампания привлече моето внимание и ще си позволя да ви разкажа за нея.
Много хора не просто живеят с вируса на ХИВ, те трябва да живеят с криворазбраните схващания на останалите хора. Според СЗО, в световен мащаб към края на 2013 година около 35 милиона души живеят с ХИВ. За щастие медицината е намерила решение тези хора да живеят нормално и продължително. Въпреки това има много хора, които се страхуват да се доближат или прегърнат ХИВ позитивен. Това е доста болезнено. Само си представете как бихте се чувствали, ако хората ви избягват, заради някакво грешно схващане.
Силната кампания на Ogilvy Бразилия се опитва да промени това, чрез поставяне на вируса пред нас. В света на социалните мрежи някой би казал, че това, което са направили не е нужно, но истината е, че всеки плакат е произведен така, че да има малка капка кръв върху него.
„Моите размери са 40 на 60 сантиметра и тежа 250 грама. Отпечатан съм на хартия с голяма белота. Аз съм като всеки останал плакат, с изключение на едно нещо – аз съм хив позитивен. Да, правилно прочетохте, живея с вируса. Сега е моментът да отстъпите крачка назад, чудейки се дали представлявам опасност за вас”
Това е текстът върху плаката. Бихте ли се отдръпнали или бихте го докоснали? Истината е, че въпреки кръвта по него той е напълно безопасен. Вирусът е умрял отдавна, защото той не може да оцелее дълго извън човешкото тяло. Поради лечението, на което са подложени, кръвта от доброволците, участвали в кампанията не може да бъде опасна. Освен всичко това вирусът не може да бъде предаден посредством плакат.
Още с появата на кампанията по улиците в Бразилия хората започват да взаимодействат с тях. Един човек дори целува плаката, споделяйки че е почувствал любов към този човек, който не познава. Но още по-интересно става, когато на хората се дава възможност да се запознаят с ХИВ позитивните, дарили кръв за плаката от кампанията. Колкото и да е банално, реакцията е просълзяваща. Вижте видеото към кампанията, което завършва със сентенцията „Ако предразсъдъците са болест, информацията е лекарството.” Кампании като тази показват именно това и спомагат на позитивните да живеят, така както живеем всички останали.
Текст: Антон Даскалов